Всичко започва, когато е едва на 16 години. Тогава печели тийнейджърски конкурс за красота в южния американски град Мемфис. Така родената на 18 февруари 1950 г. Сибил Шепърд започва кариерата си на модел.
Следват снимки за списания, благодарение на които я открива режисьорът Питър Богданович. Той я кани да участва във филма му The Last Picture Show (1971), по време на чийто снимки двамата започват връзка.
През 1972 г. тя се мести в Лас Вегас, където се сближава с Елвис Пресли, с когото се познават още от родния ѝ Мемфис.
Години по-късно тя признава, че са имали връзка, но „онзи Елвис, когото познавах в Мемфис, беше много различен от Елвис в Лас Вегас“. Всъщност тогава легендарният певец е имал връзка и с друга жена, но Шепърд разбира това по-късно.
Докато е в Лас Вегас, Богданович не спира да я търси и двамата подновяват отношенията си след авантюрата ѝ с Пресли. Шепърд се снима и в следващите му два филма „Дейзи Милър“ (1974) и At Long Last Love (1975). И двата нямат особен успех и играта на Сибил е подложена на критики.
Първият ѝ голям филм е „Шофьор на такси“ (1976) на Мартин Скорсезе. Тя определя снимките му като „един от най-щастливите моменти от моята кариера“.
„Никога няма да забравя сцената как се возя из Ню Йорк в едно от онези големи стари нюйоркски таксита, с Мартин Скорсезе на предната седалка, човека със звука в багажника и оператора. Това беше просто магия.“
Дори участието ѝ в легендарния филм с Робърт де Ниро обаче не успява да промени факта, че гилдията по онова време я възприема просто като „гаджето на Богданович“. Двамата прекратяват връзката си през 1978 г., а тя се връща в Мемфис, където се омъжва за първия си съпруг Дейвид Форд.
След серия неуспешни опити да възроди кариерата си, Шепърд дочаква звездния си час с ролята си в известния детективски сериал „Съдружници по неволя“ (1985), в който си партнира с Брус Уилис.
Отношенията между двамата са обтегнати и това е видимо за всички по време на снимките. Въпреки това тя печели с ролята си две награди „Златен глобус“. Докато сериалът все още тече Шепърд ражда близнаци и в крайна сметка това допринася и за неговия край.
Между 1995 и 1998 г. тя участва и в друг популярен телевизионен сериал – „Сибил“. Героинята ѝ в него много напомня на самата нея – актриса, която се мъчи да пробие с роли във второразрядни филми и нискобюджетни сапунени сериали. За тази си роля Шепърд взима третия си „Златен глобус“.
През това време тя се превръща в една от най-канените гостенки в хитовите американски токшоута. Става и лице на козметичния гигант L’Oreal.
През 2000 г. Шепърд издава автобиографията си, в която разказва „как преживях конкурсите за красота, Елвис, секса, Брус Уилис, лъжите, брака, майчинството, Холивуд и неустоимото желание да казвам това, което мисля“.
Успоредно с актьорската си кариера, тя се изявява и като успешна певица с 10 издадени албума. През 2004 г. Шепърд прави турне в САЩ и Европа с кабаретни изпълнения.
На фона на всичко това Сибил използва популярността си, за да говори публично за женското здраве. В края на 90-те тя става и лице на кампания, посветена на менопаузата.
„В Холивуд има огромен страх от остаряването. Това никога не е тема на разговор на вечеря. Винаги съм свързвала менопаузата със стареенето. Не исках да призная, че остарявам“, казва по този повод Шепърд пред „Ню йорк поуст“ през 1999 г.
В други свое интервю актрисата споделя, че дълго време жените в САЩ „просто съществуват“: „Цял живот са ни казвали да не говорим. През 50-те не можеше да се говори за раждането или дори [за това какво е] да си бременна по телевизията. И след това постепенно нещата се промениха.“
„Добре е да говорим за раждането, после – за менструацията. Първо започнах застъпничеството си за женското здраве в областта на репродуктивната свобода, а следващият етап беше да извадя менопаузата на показ“.
Copyright (c) 2025. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.
Източник: www.svobodnaevropa.bg