Спомени от соца: Помните ли какво можеше да се купи в кварталния магазин в края на 80-те

https://vsekidnevnik.eu/wp-content/uploads/2020/10/2019-06-17_06-08-31.png

През далечната 1989г. човек можеше да си купи малко, но качествени стоки. Магазините бяха празни, луканка и кока-кола се намираше трудно, понякога и с връзки. Бананите ги чакахме цяла година, за да си хапнем на Нова Година, където Дядо Мраз ни носеше понякога и подаръци от Корекома, пише chujdozemec.com
На почти всички стоки, които се продаваха пишеше, че са произведени в България, а понякога и “Сделано в СССР”. По снимките от тогава се вижда, че хората бяха слаби, много слаби. Колбасите имаха невероятен вкус, а доматите бяха сочни, червени и 100% български. Да не говорим за лютеницата.
Прясното мляко беше в найлонови пликове, които почти винаги бяха доста мръсни върху външната си част, а киселото беше в стъклени бурканчета с невероятен вкус и качество.

Като казвам бурканчета се сещам, че се налагаше да връщаме бутилките от бира и газирано, а в кварталният магазин винаги ми казваха “само празно за пълно, момче”.
Днес е точно обратното, българина страда често от наднормено тегло, магазините са пълни, но не знаеш какво има вътре в продуктите. Често производителите слагат нови съставки със спорни ефекти върху тялото ни, като палмово масло, ГМО, хидратирани мазнини, мононатриев глутамат, аспартан и други. Някога през далечната 1989 година, попадахме на вносни стоки, на които пишеше Made in Germany, Made in France, Made in Italy, а днес почти на всичко пише Made in China. Което ме навежда на мисълта, че каквото и да става не купувайте китайски чесън.

Също така, по времето на социализма ЦУМ беше емблема на родната търговия и изобилието, не просто магазин, а цяла институция. На площ от 19 000 кв. м той беше най-големият на Балканите и събираше цели 120 магазина в един.
Затова и хора от цялата страна идваха в София, за да си купят модерни дрехи, да облекат детето за абитуриентския бал, да се снабдят с така дефицитните телевизор или пералня.
Няма да забравя какви големи опашки ставаха, като пуснаха телевизорите „София-81“, които за времето си бяха чудо на техниката, символ на престиж за всеки образцов дом. Та тогава се правеха списъци, даваха се номерца и чакаш, докато ти дойде редът.

Плануваните бройки все не достигаха. Беше пълно с руски телевизори, но нашите бяха много по-хубави. За перални и хладилници също имаше голям дефицит. Всичко ставаше със записвания и най-вече с дебели връзки.
Във всеки дом обаче имаше хладилник, телевизор и пералня. Тогава вървеше приказката за трите ключа. За това, че всеки българин имал ключ за кола, вила и апартамент, което си беше абсолютна лъжа.
Нашето семейство нямаше нито вила, нито кола, така и не успяхме да спестим пари с учителските си заплати за такива екстри. Имахме само един апартамент, който изплащахме повече от 20 години.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *