Техническият магьосник Джеймс Уат

Какво е за нас времето, означено с 8 часа и 17 минути? Нищо, според някои. Но не и според онези, чиито влак тръгва тогава.

Мнозина и досега смятат, че Джеймс Уат изобретява парната машина. Не, първата машина, която ползва пара, за да върши механична работа, е изобретена от Томас Нюкомен през 1712 г. Голяма, тромава и неефективна конструкция, тя дълго време служи само за изпомпвани на вода в мините.

Около 50 години по-късно Уат, който никога не е виждал работещ Нюкоменов двигател, прави собствени експерименти с пара, създава няколко модели, но без голям ефект. След година обаче му попада случай да разгледа Нюкоменов двигател и оттам тръгва към създаване на своя модел, който застава в основата на Индустриалната революция.

През 1763 г. Уат е техник към университета в Глазгоу – поправя уреди и инструменти, създава екипировка за нови опити, участва в разработката и представянето им пред публика.

Когато му се налага да поправи истински Нюкоменов двигател, той установява, че и след ремонта ефективността му е твърде малка, тоест, цялата пара е в свирката. Или повечето.

Уат разбира, че парата загрява главно цилиндъра, вместо да се преобразува в механична сила. Две години по-късно, след много експерименти, той се сеща, че парата и буталото просто трябва да се отделят в различни камери, в които температурата да се поддържа еднаква. Просто, но не съвсем.

Въпреки успешния модел, сега пък има технически проблем – никой металург не може да създаде в реален размер толкова прецизни цилиндър и бутало, колкото са нужни. Едва след десет години проблемът е решен от Джон Уилкинсън, който създава метод за прецизно пробиване на метала, докато прави топове за армията.

Така през 1776 г. първите двигатели на Уат са внедрени в практиката. Те още имат само възвратно-постъпателно движение, ползват се в мините и са с огромни размери – височина над 7 метра и цилиндър с диаметър близо 1,30 метра. Ефективността им обаче е голяма и патентът носи пари.

Уат, изобретател до мозъка на костите, мрази бизнес пазарлъците, но съдружникът му Матю Болтън ги умее. Те искат от собствениците на мини скромна годишна такса. Това е една трета от стойността на въглищата, спестени с новия двигател, в сравнение с този на Нюкомен.

Но Болтън е не просто опитен бизнесмен, а нещо като продуцент на Уат – освен с пари, участва с контакти, стратегии, дори с конкретни идеи и голяма настойчивост.

Той 5-6 години търпеливо убеждава Уат да преобразува възвратно-постъпателното движение на машината във въртеливо. И когато успява, това отваря световни хоризонти за парната машина. Тя вече може да се използва навсякъде – в тъкачеството и металургията, в мелничарството, къде ли не.

Джеймс Уат е роден през 1736 г. в Грийнок, Шотландия. Заради крехкото си здраве той учи вкъщи. Дядо му е математик, оттам момчето наследява любов към математика, физика и техника. На 18 години учи в Лондон за механик, но изкарва само година. Връща се в Глазгоу, където поправя и изработва прецизни инструменти – везни, месингови отразяващи квадранти, части за телескопи и барометри.

Гилдията на ковачите, под чиято юрисдикция е тази дейност обаче не го приема, въпреки че в цяла Шотландия няма друг подобен майстор. Но Уат е нает в университета и така стига до върховното си постижение с парната машина.

Той има още интересни изобретения – негов е патентът за първата копирна машина в света, а химическите му опити водят до измислянето на хлорин – ефективен химикал за избелване на платове.

Уат е член на Lunar Society of Birmingham, или Лунното общество – клуб, в който известни хора от епохата се събират на приятелски вечери и покрай удоволствията на храната и пиенето, споделят новости и идеи. Обществото им е център, който заразява света с идеите, методите, технологиите и машините на Индустриалната революция.

Историята на изобретателя Джеймс Уат продължава и след смъртта му с Locomоtion, прочутият парен локомотив на Джордж Стивънсън, създаден през 1825 г. Но Мърдър Тидфил още през 1804 г. пуска в Уелс първия парен локомотив. Цели 14 километра той тегли влак от 5 вагона, натоварен с 10 тона желязо и 70 пътници. В основата му е делото на техническия магьосник Джеймс Уат.

Когато Уат умира, изобретателят Хъмфри Дейви казва: „Тези, които смятат Уат само за практически механик, имат грешна представа. Той е също толкова забележителен като натурфилософ и химик, изобретенията му демонстрират дълбоко познаване на тези науки и онази особена способност на гения – да обединява всичко за едно практическо приложение.”

Copyright (c) 2023. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.
Източник: www.svobodnaevropa.bg